Начев

(Никола) — известный болгарский писатель, состоит членом болгарского "Книжовного дружества". Род. в 1859 г.; учитель софийской гимназии. Написал: "Библиографически преглед на нашата математическа литература от самото и начало до края на 1886 г." (1889); "Екскурзия из нашата народна поезия", напечатанная в ж. "Периодическо списание на българското книжовно дружество" (№№ XL VII, ХLIХ, L и LI, 1895); "Аджарският ръкописъ" — исследование новооткрытых апокрифических сказок; "Градиво за историята на Калоферските училища"; "Калоферската мъжска св. обитель" — исторические сведения; "Биографически и литературни бележки за Д. С. Мутев, Д. Великсин, Ив. С. Шопов, Хаджи Найден Иванович"; "Къмъ историята на новобългарската библиография" — посвященная профес. Вл. Ив. Ламанскому; "Пътни бележки" (1892) — впечатления; "Калоферь войвода" — поэма, напечатанная в ж. "Денница" (I г.); "Писма изъ размирената българска земя" — исторические летописи об освободительной войне (1877 — 78 гг.),"Бунтовници" — повесть, изображающая эпоху болг. восстаний; "Дедо Генко Севдата в София" (1902) — современная повесть, в которой обрисован контраст между мировоззрениями старого и нового поколения. Начев написал еще много очерков, рассказов, стихотворений, напечатанных в журн.: "Мисъль", "Летописи", "Денница", "Критика", "Искра", "Българска Сбирка", "Светлина", "Училищен преглед", "Български преглед", "Списание на Българското Книжовно дружество", "Сборник за народни умотворения" и др. Ср. статью о Н. д-ра Крестова в "Философски и литературни студии": "Никола Начов, като белетрист" (1898).

M. Г.