ἔτῠπον
1топот — род. п. а, топтать, топчу, укр. топiт, род. п. оту, топтати, топчу, русск. цслав. тъпътъ ψόφος, тъпътати, тъпъчу πατεῖν, тъпати, тъпаю биться (о сердце) , болг. тъптя, тъпча топчу, мешу (Младенов 644 и сл.), словен. tǝptati, а̑m, tǝpǝtati топать …
