крайност
1крайност — същ. прекаленост, неумереност, прекомерност същ. противоположност, антипод, полюс …
2отивам до крайност — словосъч. прекалявам, преминавам границата, отивам далеч, преувеличавам, пресилвам, надувам …
3добалакуватися — уюся, уєшся, недок., добала/катися, аюся, аєшся, док., розм. Балакаючи якийсь час, доходити до чого небудь. || Балакаючи, доходити до крайності. || Багато балакаючи, зазнавати лиха …
4дофілософствуватися — уюся, уєшся, док., ірон. Розмірковуючи, філософствуючи, дійти до якої небудь крайності, до неприємних наслідків …
5абсолютизирам — гл. отивам до крайност …
6антипод — същ. противоположност, крайност, полюс, противовес …
7ексцес — същ. прекаляване, крайност, излишество същ. невъздържаност, необузданост, ексцесия, изстъпление, буйство, безчинство същ. безредица, смут същ. прекаленост, жестокост същ. неумереност, несдържаност …
8забежка — същ. отклонение, прекаляване, крайност, залитане, излитане, изхвърляне, изсипване …
9забравям се — гл. занасям се, захласвам се, унасям се, увличам се гл. прекалявам, отивам до крайност …
10залитане — същ. забежка, отклонение, прекаляване, крайност, излитане, изсипване същ. политане, клатушкане, олюляване …
