(от клонка)
1клонка — същ. клонче, вейка, гранка …
2КЛОНИТЬ — что, наклонять, нагибать, отводить от положения отвесного в косвенное, или гнуть, притягивая вершину долу; | направлять. Он не туда гнет, клонит, не того хочеть, не то делает. Сон или дрема клонит, хочется спать. Вина голову клонит, ся,… …
3вейка — същ. клонче същ. издънка, израстък, филиз, мустаче, стрък същ. клонка, гранка …
4гранка — същ. клонче, клонка, вейка …
5клонче — същ. клонка, вейка, гранка същ. пръчка, съчка, клечка, стрък, стръкче …
6отрасъл — същ. клон, клонка, отдел, бранш, разклонение, издънка …
7стрък — същ. израстък, стъбло, фиданка, издънка, клонче, клонка, вейка същ. филиз, мустаче същ. пръчка, съчка, клечка, стръкче …
8веие — вейка; клонка …
