Тодоров Александр

болгарский историк литературы. Род. ок. 1863 г.; образование получил в Германии. Состоит профессором софийского университета по кафедре болгарской литературы. Из его произведений особенно ценны: "Българска литература" (София, 1896), "Българска граматика", "Старобългарски език", "Трем на българската словесность — Паиси Хилендарски Iстория славеноболгарская" (1898); "Миладиновските песни и Щросмайер" (1882); "Две статии по нашата литература" (Лом, 1893), "Български книгопис, т. I, с 1861—77" ("Сборник на министерството на просвещението", т. X); "Кованлъшки препис на Паисия" (с. П. сп., № LVII); "Котленския препис на паисиевата история" (ib., IV год.); "Стари печатни книги" (ib., LVII); "Слог и говор" (София, 1904); "Софрони Вратчански за стогодишницата на новата българска печатна книга (1806—1906)" (1906).