- Милетич Любомир
-
Любомир Милетич (1 января 1863, Штип, Османская империя — 2 июня 1937, София, Болгария) — учёный, специалист в области болгарской филологии и истории.
Содержание
Рождение
Его отец Георгий Милетич родился в Австрийской империи, школьный учитель. Мать Эвка Попдаова родом из Велеса, Македония.
Образование
Милетич получил среднее образование в городах Нови Сад и Софии. Изучал славистику в Загребе и Праге. Получил докторскую степень в Загреб (1888). Работал профессором на Кафедре по словенской филологии в Софийском университете (1892—1934). Был ректором Софийского университета(1921) и председателем Болгарской академии наук (1926—1937).
Македонский вопрос
Милетич считал македонцев частью болгарской нации. Был одним из основателей и председателем (1928—1937) Македонского научного института (МНИ) в Софии и редактором научного журнала «Македонски преглед», посвященного македонскому вопросу (1924—1936).
Труды
- «Членът в българския език» (1887)
- «Старобългарска граматика с упражнения, текстове из старобългарските паметници и речник» (1888)
- «O članu u bugarskom jeziku» (Загреб, 1889)
- «Нови влахо-български грамоти от Брашов» (1896)
- «Дако-ромъните и тяхната славянска писменост. Часть II. Нови влахо-български грамоти от Брашов», Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3—152. (Онлайн издание)
- «Старото българско население в Североизточна България» (1902)
- «Das Ostbulgarische» (Вена, 1903)
- «Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache» (Вена, 1911)
- «Коприщенски дамаскин. Новобългарски паметник от XVII век», Бълг. старини, кн. II, София, (1908)
- «Разорението на тракийските българи през 1913 година», Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб «Тракия» — София, 1989 г., София. (Онлайн издание)
- «Свищовски дамаскин. Новобългарски паметник от XVIII век», Бълг. старини, кн. VII, София (1923)
- «Седмоградските българи и техният език» (1926)
- «Движението отсам Вардара и борбата с върховистите по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеев, Сава Михайлов, Хр. Куслев, Ив. Анастасов Гърчето, Петър Хр. Юруков и Никола Пушкаров; съобщава Л. Милетич», София, Печатница П. Глушков, 1927, поредица «Материали за историята на македонското освободително движение», Издава «Македонският Научен Институт», Книга VII. (Онлайн издание)
- «Единството на българския език в неговите наречия» (1929)
- «Към историята на българското аналитично склонение» (1935)
Ссылки
Wikimedia Foundation. 2010.
